ENG

БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Back

Отношенията на България с Европейския съюз имат кратка, но динамична история. България установи дипломатически отношения с Европейската общност едва на 9 август 1988 г. Европейската общност беше готова да започне веднага преговори с България за сключване на Спогодба за търговия и търговско-икономическо сътрудничество, но развитието на взаимоотношенията беше спряно поради политическата обстановка в страната. След падането от власт на правителството на Тодор Живков отношенията се активизираха много бързо. Бяха проведени преговори и на 8 май 1990 г. между България и Европейската общност беше подписана Спогодба за търговия и търговско икономическо сътрудничество. Тя, макар и с ограничено значение, създаде рамката за по-нататъшното развитие на взаимоотношенията между България и Европейската общност.

На 17 септември 1990 г. България беше включена в Програмата PHARE и започна да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство.

Въпреки това динамизиране на отношенията, подписаната спогодба изчерпа своите възможности много бързо. През есента на 1991 г. беше взето решение да започнат преговори с България за сключване на Споразумение за асоцииране с Европейската общност. То беше подписано на 8 март 1993 г. и влезе в сила след ратифициране от Народното събрание на България, Европейския парламент и парламентите на държавите-членки на 1 февруари 1995 г.

Изпълнението на споразумението доведе до нарастване на стокообмена между България и държавите-членки на ЕС и до по-интензивни контакти и сътрудничество в редица сфери на икономиката, културата, финансите.

Следващ етап в развитието на отношенията беше представянето на официалната молба на България за пълноправно членство в ЕС на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г.

През пролетта на 1996 г. Европейската комисия представи на българското правителство специален въпросник, който трябваше да бъде попълнен и да послужи като основа за подготовката на мнението й относно бъдещото присъединяване на България към ЕС и започването на преговори. Поставените въпроси обхващаха всички сфери на икономическия и социален живот в страната.

През юли 1997 г. беше подготвено мнението на Европейската комисия относно кандидатурата на България за пълноправно членство в ЕС. Беше констатирано, че България е на път да изпълни политическите критерии за членство, но все още в страната няма функционираща пазарна икономика и тя няма да може да се справи с конкуренцията в рамките на ЕС в средносрочен план.

За подготовката на България за пълноправно членство в ЕС бе разработена национална стратегия. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на европейските демокрации е основен национален интерес.

През ноември 1998 г. бяха представени и първите редовни доклади на Европейската комисия за напредъка на страните-кандидатки през периода юли 1997 г. - ноември 1998 г. В доклада за България се отбелязва, че страната е направила значителен прогрес, но все още не изпълнява Копенхагенските критерии и не е готова за започване на преговори.

Процесът на интегриране на България в ЕС е голямо предизвикателство за страната. Какво трябва да направи България за да се подготви за пълноправно чренство в ЕС? 

На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия за втори път представи своите редовни доклади за напредъка на страните-кандидатки за изминалия едногодишен период. В доклада за България се правят следните изводи: 

В заключение Комисията препоръчва България да се присъедини към страните, с които ЕС е започнал преговори за членство, при условие, че до края на 1999 г. българските власти вземат решение за установяване на приемливи срокове за затваряне на реактори 1-4 в АЕЦ "Козлодуй" и че се потвърди значителен напредък в провежданата икономическа реформа.

Какво очакват българите от членството в ЕС - oт една страна очакванията са за нови пазарни възможности, чужди инвестиции, финансова подкрепа, постигане на по-висок стандарт на живот, икономическо благоденствие, по-висок международен престиж на страната, заздравяване на демокрацията, от друга страна - за известно ограничаване суверенитета на страната и нарастване на конкуренцията. Независимо от това, приобщаването на страната към обединена Европа няма алтернатива.

Back