ГЛАВИ, ПО КОИТО БЪЛГАРИЯ ИМА ГОТОВНОСТ ДА ПРЕГОВАРЯ

Back

ГЛАВА 18 "ОБРАЗОВАНИЕ, ПРОФЕСИОНАЛНО ОБУЧЕНИЕ И МЛАДЕЖ"
България не предвижда трудности при пълното прилагане принципите на Директивата на Съвета (77/486/EEC) от 25 юли 1977, касаеща образованието на децата на работниците мигранти. Изискванията на директивата са отразени в Закона за народната просвета и в Закона за образователните степени, общообразователния минимум и учебния план от юли 1999г. В областта на професионалното образование и обучение през юли 1999г. бе приет Закона за професионалното образование и обучение, целящ съвместимост с европейските стандарти и създаващ Национална агенция за професионално образование и обучение.

ГЛАВА 20 "КУЛТУРА И АУДИОВИЗИЯ"
Българското аудиовизуално законодателство е хармонизирано с Директивата "Телевизия без граници". Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за радио и телевизия ще доведе до пълното хармонизиране на българското законодателство в тази област с това на ЕС. Като резултат от високата степен на хармонизация на законодателството си, България бе поканена за участие в Програмата МЕДИЯ II. България участва също в програма РАФАЕЛ и ще участва в новите програми на ЕС "МЕДИЯ +" и "Култура 2000". През 1999г. бе приет Закона за защита и развитие на културата, който определя основната рамка при регулиране на социалните отношения в областта на културата.

ГЛАВА 17 "НАУКА И ИЗСЛЕДВАНИЯ"
От 1 септември 1999г. България е пълноправен член на Петата рамкова програма на ЕС за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности, както и в Петата рамкова програма на ЕВРОАТОМ за изследвания и обучение. Структурите за разпространение на информация по тези програма са вече създадени. България е член и на Програмата КОСТ от 27 май 1999г. Бяха създадени структури за управление участието ни в тази програма. Съществуващите Споразумения за сътрудничество ще бъдат приети от България.

ГЛАВА 16 "МАЛКИ И СРЕДНИ ПРЕДПРИЯТИЯ"
България прие Национална стратегия за развитие на малките и средни предприятия в България през 1998 г. Законът за малките и средни предприятия, приет на 9 септември 1999 г. въвежда дефинициите за "микро", "малко" и "средно" предриятия в съответствие с Препоръката на Европейската комисия от 3 април 1996 г. Специфичните прагови стойности за индивидуалните критерии (оборот, дълготрайни активи, брой служители) са в съответствие с особеностите на българския икономически живот. Агенцията за малките и средни предприятия е компетентната структура за развитието и прилагането на съответната политика и на административни мерки по отношение на сектора "малки и средни предприятия". В развитието и прилагането на политиката участват и неправителствени организации.

ГЛАВА 12 "СТАТИСТИКА"
България не предвижда сериозни проблеми за приемане и прилагане на европейското законодателство в областта на статистиката към датата на присъединяване към ЕС. Националният статистически институт /НСИ/ отговаря за хармонизацията на всички статистически дейности съгласно изискванията на ЕС, и координира дейността на другите компетентни български ведомства в тази насока. Основа за дейността на НСИ е Законът за статистиката /юни 1999/, който е в съответствие с действащото европейско законодателство и създава условия за подобряване на съвместимостта с европейските стандарти в тази област.

ГЛАВА 26 "ВЪНШНИ ОТНОШЕНИЯ"
България приема и е в състояние да приложи достиженията на правото на ЕС /acquis/ по отношение на външните отношения от датата на присъединяване към ЕС и следи задълженията си, произтичащи от Европейското споразумение и от Протокола за присъединяване на Република България към Маракешкото споразумение. България ще приведе Митническата си тарифа в съответствие с Общата външна тарифа и ще възприеме Общата схема на преференции на ЕС от датата на присъединяване към ЕС. Българската листа на стоките с двойна употреба е хармонизирана с тази на ЕС. България е изградила административни си структури с оглед на ефективното боравене с търговските инструменти. От датата на присъединяване България е готова да премахне националните си мерки и да започне прилагането на европейското законодателство по отношение на инструментите за търговска защита.

ГЛАВА 27 "ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ"
Общата външна политика и политика на сигурност е емблематична за готовността на България да се присъедини към Европейския съюз. Българските национални интереси и външнополитически приоритети са в съответствие с принципите и целите на ОВППС на ЕС. Националната правна база е съвместима със съответните разпоредби на Договора от Амстердам и общите насоки на Европейския съвет по ОВППС и международните ангажименти на България се привеждат в съответствие с тези на ЕС. България играе активна роля в постигането на стабилност и сътрудничество в региона и дава своя принос като пренася общите европейски демократични ценности и допълва европейската политика за Югоизточна Европа в регионален контекст.

"ГЛАВА 19 "ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИ И ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ"
В областта на далекосъобщенията вече е създадена необходимата основна политика и законова рамка в съответствие с европейското законодателство. Законодателната рамка е предмет на ежегоден преглед и допълнения, като Законът за далекосъобщенията ще бъде променен и допълнен през 2002, преди пълната либерализация. Способността за прилагането на законодателството се гарантира от напълно функциониращи институции. След приемане на Закона за пощенските услуги ще бъде създаден регулиращ орган в пощенския сектор. Функциите на държавно управление са отделени от тези свързани с регулиране и контрол. Изискванията на общата рамка за предоставянето на отворени мрежи (Директива 90/387/ЕЕС) са отразени в Закона за далекосъобщенията и Закона за конкуренцията. Подготвените поднормативни актове съответстват в значителна степен на Директива 97/51/ЕС. Новото Министерство на транспорта и съобщенията продължава работата по въвеждането на стандартите, включени в списъка (OJ/98/C339/04). Основните принципи за осигуряване на взаимното свързване са заложени в Закона за далекосъобщенията и Секторната политика. Лицензионният режим функционира и следва принципите, изложени в нормативните актове на Европейския съюз. Подготвя се нов номерационен план за страната, съобразен с постановките заложени в Зелената книга за номерацията, със съответните европейски актове, както и препоръките на ECTRA (PT-N) и становищата на Европейския форум по номериране. Нов Национален план за разпределение на радиочестотния спектър бе утвърден от правителството на 8 април 1999 г. и непрекъснато се подобрява. В съответствие с Директива 87/372, се подготвя план за либерализация на GSM пространството. Предвижда се да бъдат отделено честотно пространство за въвеждането на системите ERMES, DECT и S-PCS, DCS и GLOBALSTAR.Законът за Телекомуникациите предвижда пълната либерализация на всички телекомуникационни мрежи и услуги до 1.1.2003. С приемането през 1999 г. на новия Закон за националната стандартизация, отменящ задължителното прилагане на Българските държавни стандарти, се даде възможност за директното възприемане на европейските стандарти на езика , на който е публикуван оригинала. На практика, пазарът на пощенските усулуги е либерализиран и цените не полежат на регулация, с изключение на някои универсални услуги. Предвижда се приемането на законопроекта за пощите и влизането му в сила през 2000 г. Пълната либерализация на пазара на пощенски услуги се очаква след 01/01/2003.

ГЛАВА 23 "ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ"
Основната правна рамка в областта на защита на потребителите е Законът за защита на потребителите и за правилата за търговия (в сила от 3 юли 1999 г.). Законът въвежда в българското законадателство Директива 98/6/ЕО за обозначаване цените на стоките, предлагани на потребителите; Директива 84/450 относно заблуждаващата реклама; Директива 93/13 за неравноправни договорни условия; Директива 92/59 за обща безопасност на стоките; Директива 85/374 за отговорност за вреди причинени от дефектни стоки; Директива 85/577 за продажби извън мястото на основната търговска дейност и Директива 97/7 за продажбите от разстояние. С транспонирането на тези директиви в българското законодателство основните елементи от Общностното законодателство в областта на защита на потребителите са въведени. Създадени са необходимите административни структури. Приети са редица подзаконови нормативни актове с оглед изпълнение на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

ГЛАВА 15 "ИНДУСТРИАЛНА ПОЛИТИКА"
Индустриалната политика на България се основава на правителствената програма 2001, чиито цели са поддържане на икономически разтеж и ускоряване на процеса на преструктуриране. Продължават да се прилагат програмите за макроикономическа стабилност, които са съгласувани с МВФ и Световната банка. Главната цел й е задълбочаване на процеса на конкурентноспособност и установяване на среда, подходяща за постоянно развитие, което е в съзвучие с принципите на пазарната икономика за прозрачност и осигуряване на равни стартови условия и съответства на ангажиментите, които България е поела в международните си споразумения. Дейността на правителството е насочена и към развитие на инвестиционния климат и гарантиране на приток от директни чуждестранни инвестиции.

ГЛАВА 5 "ДРУЖЕСТВЕНО ПРАВО"
България постигна високо ниво на съвместимост с достиженията на правото на Европейския съюз по главата "Дружествено право". Единственото изключение е регламентът за Европейската групировка за икономически интереси /EEIG/, който ще бъде въведен в българското законодателство към датата на присъединяването ни /2006 г./. По отношение на оставащите актове на Европейския съюз, които трябва да бъдат въведени, не се очаква да възникнат сериозни проблеми, като цяло, до датата на присъединяването. В областта на дружественото право, с приемането от Народното събрание на измененията в Търговския закон, предвидено за 2000 г. ще бъде постигнато пълно изравняване с І, ІІ, ХІ и ХІІ Директиви по дружествено право. Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, въвеждащ напълно ІІІ и VІ Директиви, ще бъде изработен до края на 2002 г., като по този начин в националното ни законодателство ще бъдат имплементирани всички директиви на Европейския съюз по дружествено право.Основните принципи на Римската конвенция от 1980 г. бяха вече въведени в българското законодателство. Необходимите поправки във връзка с Брюкселската и Луганската конвенции ще бъдат направени до края на 2001 г. като България планира да се присъедини към Луганската конвенция преди членството си в ЕС. Българското законодателство в областта на счетоводството беше приведено в съответствие със съответните директиви на Европейския съюз. Беше постигнат значителен напредък в приемането и прилагането на европейското законодателство по авторско право и сродните му права. България напълно възприе европейското законодателство по закрила на правата на индустриална собственост. Законът за патентите от 1993 г. до голяма степен е хармонизиран с Европейската Патентна Конвенция. Страната ни беше поканена да стане член на Европейската Патентна Организация от 1 юли 2002 г. В края на 1999 г. България прие три нови закона, които изцяло съответстват на съответните директиви на ЕС: Закон за индустриалния дизайн, Закон за марките и географските означения, Закон за топологията на интегралните схеми

ГЛАВА 6 " ПОЛИТИКА НА КОНКУРЕНЦИЯТА"
България постигна високо ниво на хармонизация със съответстващото европейско законодателство след приемането на Закон за защита на конкуренцията през 1998 и неговото успешно прилагане. Тази правна основа създава подходяща рамка за прилагане правилата на политиката на конкуренция на ЕС. По отношение контрола върху държавните помощи се полагат сериозни усилия за по-нататъшно подобряване наблюдението върху държавните помощи в годишните доклади и постепенно развиване на национално законодателство в областта на държавните помощи, в съответствие с изискванията на европейското acquis.

ГЛАВА 25 - "МИТНИЧЕСКИ СЪЮЗ"
България постигна значителен прогрес по отношение на привеждането на законодателството и административните структури в областта на митническата политика в съответствие с изискванията на правото на ЕС. От 1998 България прилага Комбинираната номенклатура (включително и за селскостопански стоки). От 01.01.1999 е в сила Законът за митниците, който е изготвен на база Митническия кодекс на Общността. България стриктно спазва задълженията си, свързани с членството й в Световната митническа организация и Световната търговска организация, голяма част от които се отнасят до митническата политика. България е постигнала пълно съответствие с изискванията на правото на ЕС в следните области: Митническо направление и Стоки с двойна употреба. Най-високата възможна за предприсъединителния период степен на съответствие е постигната в следните области: поставяне на стоките под митнически надзор, митнически задължения, правила за произход, активно и пасивно усъвършенстване, митнически складове, временно допускане, обработка под митнически контрол, експорт, транзит, свободни зони, прекурсори, комбинирана номенклатура, багажен контрол, опростени процедури, и единен административен документ. България работи за създаването на интегрирана тарифа и въвежда необходимата за функционирането й информационна система.

ГЛАВА 1 "СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ НА СТОКИ"
България постигна значителен напредък по отношение на въвеждането в българското законодателство на достиженията на правото на ЕС в областта на свободното движение на стоки чрез приемането (юли 1999 г.) на Закона за националната стандартизация, в който се посочват и административните органи необходими за неговото изпълнение, както и с приемането през септември 1999 г. на Закон за техническите изисквания. Законът за техническите изисквания включва всички хоризонтални дефиниции и принципи на Новия и Глобалния подход. Постигнат е напредък и по отношение на вертикалните директиви. По отношение на отговорността за вреди причинени от дефектни стоки съществен напредък беше постигнат чрез приемането на Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

ГЛАВА 8 "РИБНО СТОПАНСТВО"
Възприемането на законодателството в областта на Общата риболовна политика на ЕС е основен приоритет за България в сектора на рибното стопанство. Новият Закон за рибарството и аквакултурите изгражда правната рамка за въвеждане на необходимите мерки за контрол на риболовните дейности, инспекция на риболовните кораби, лицензиране на рибарите и риболовните съдове, събиране и обработка на статистическа информация, опазване и възпроизводството на рибните ресурси. Пълното въвеждане на европейското законодателство ще се извърши чрез подзаконови нормативни актове към новия закон за рибарството и аквакултурите.

ГЛАВА 11 "ИКОНОМИЧЕСКИ И ВАЛУТЕН СЪЮЗ"
В следствие на успешното въвеждане на Валутен Борд и на амбициозната програма за постигане на дълготрайна икономическа стабилност, българското законодателство до голяма степен съответства на европейското за сектора. Добрите макроикономически показатели на България и привежданата в действие ефективна стабилизационна програма представляват здрава основа за постигането на желания икономически растеж за следващите няколко години, в условията на ниско равнище на потребителска ценова инфлация.Българското законодателство в областта на координацията на икономическата политика и в областта на данъчната политика и политиката на лихвените проценти до голяма степен съответства на законодателството на Европейския Съюз по сектора. Като се има предвид дългосрочната ориентация на българската икономика към антиинфлационна и строга бюджетна политика, вярваме, че страната ни би могла да се кандидатира за участие в Икономическия и Валутен Съюз скоро след влизането си в Европейския Съюз.

ГЛАВА 19 "ТРАНСПОРТНА ПОЛИТИКА"
Желанието на България да бъдат открити преговори за присъединяване по Раздел IX се основава на следните аргументи:

Back